Авиационно инженерство Административно право Административно право Беларус Алгебра Архитектура Безопасност на живота Въведение в професията „психолог” Въведение в икономиката на културата Висша математика Геология Геоморфология Хидрология и хидрометрия Хидросистеми и хидравлични машини Културология Медицина Психология икономика дескриптивна геометрия Основи на икономически т Oria професионална безопасност Пожарна тактика процеси и структури на мисълта, Професионална психология Психология Психология на управлението на съвременната фундаментални и приложни изследвания в апаратура социалната психология социални и философски проблеми Социология Статистика теоретичните основи на компютъра автоматично управление теория на вероятностите транспорт Закон Turoperator Наказателно право Наказателно-процесуалния управление модерна производствена Физика Физични феномени Философски хладилни инсталации и екология Икономика История на икономиката Основи на икономиката Икономика на предприятията Икономическа история Икономическа теория Икономически анализ Развитие на икономиката на ЕС Спешни ситуации ВКонтакте Однокласници Моят свят Facebook LiveJournal Instagram
border=0

Краят на разследването при подготовката на обвинителния акт

Краят на разследването е последният етап от предварителната подготовка на материалите. На този етап следователят и разследващият орган обобщават резултатите от разследването, анализират и оценяват събраните доказателства, проверяват изчерпателността, пълнотата и обективността на разследването на обстоятелствата по случая, систематизират материалите, формулират и обосновават констатациите по същество. Ако е необходимо, вземете мерки за премахване на пропуските в доказателствата и действителните обстоятелства на престъплението.

Видовете завършване на предварителното разследване се определят от следователя, органа за разследване на окончателното решение.

Разследването в случаите, в които е необходимо предварително разследване, се извършва чрез съставяне на решение за прехвърляне на делото на следовател (чл. 119 от ГПК).

Разследване по случаите, в които не е необходимо предварително разследване, и предварителното разследване може да бъде завършено чрез съставяне на обвинителен акт или решение за прекратяване на наказателното дело (чл. 124 и 199 от НПК).

Освен това предварителното разследване може да бъде приключено с изготвяне на решение за насочване на делото до съда за разглеждане на въпроса за прилагането на принудителни медицински мерки (чл. 199 от НПК).

Основанията за прекратяване на предварителното разследване и подготовката на обвинителния акт са доказателства, които биха позволили да се приключи разследването, а тяхната съвкупност е достатъчна за съставянето на обвинителния акт. Това доказателство трябва да доказва:

  1. наличието на обстоятелствата, включени в предмета на доказване (чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс);
  2. липсата на обстоятелства, водещи до прекратяване или спиране на наказателното дело;
  3. необходимостта да се прилагат спрямо обвинените наказателни санкции.

Ако има такава основа, следователят извършва следните процесуални действия.

1. Той съставя наказателно дело, т.е. подрежда , изброява материалите по наказателното дело и изготвя списък от тях.
Систематизирането на преписката е в тяхната група по отношение на отделни случаи на престъпна дейност или на отделни обвиняеми. Това създава удобство за участниците в процеса да проучат подробно материалите по наказателното дело.

2. уведомява пострадалия и неговия представител, граждански ищец, гражданския ответник или техните представители за приключването на разследването и им обяснява правото да се запознаят с материалите по делото (чл. 200 от НПК).

В случай на устно или писмено искане от едно от тези лица, следователят запознава жертвата и неговия представител, гражданския ищец или негов представител с делото, а гражданският ответник или негов представител в делото, свързано с жалбата. Ако по време на предварителното разследване е използван филм или звукозапис, те се възпроизвеждат на жертвата по негово искане.

При запознаването на тези лица се изготвят протоколи, в които се отбелязва, с кои материали по делото се запознават, както и кои петиции са подадени. Към случая са приложени писмени молби.

В случай на пълен или частичен отказ за удовлетворяване на молбата, следователят трябва да вземе мотивирано решение за това, което се съобщава на лицето, подало молбата.

Следователят няма право да откаже да удовлетвори молбата с цел установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 20, 21 и 68 от ГПК (чл. 131 от ГПК). В този случай той трябва да проведе допълнителни съдебни производства. След приключването им изследователят трябва отново да уведоми лицата, посочени в чл. 200 от Наказателно-процесуалния кодекс, след приключване на разследването и им обяснява правото да се запознаят с новосъбраните материали.

3. обявява на обвиняемия за приключването на разследването на неговото дело и му обяснява правото да се запознае с материалите по делото както лично, така и с помощта на адвокат, както и правото да подаде молба за допълване на предварителното производство (чл. 201 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Ако обвиняемият не е декларирал желание да има адвокат, всички материали по него се представят за преглед.

В случаите, когато обвиняемият изисква защитник да участва в запознаване с производството по делото или когато участието на защитника е задължително в разследването, както и в случаите, когато защитникът участва в делото, следователят представя всички материали по делото на обвиняемия и неговия защитник. Същевременно представянето на материали по делото трябва да бъде отложено до появата на защитника, но не повече от 5 дни. Ако е невъзможно за определен защитник, избран от обвиняемия, да се яви в определеното време, следователят предприема мерки да се обади на друг защитник.
Всички преписки по делото се представят на обвиняемия и неговия защитник в затворена и номерирана форма.

Ако по време на предварителното разследване е използван филм или звукозапис, те се възпроизвеждат на обвиняемия и неговия защитник.
По искане на обвиняемия или неговия защитник следователят има право да им позволи да се запознаят с материалите по делото поотделно.

Ако няколко обвиняеми участват в делото, всички материали по делото се представят на всеки от тях.

В края на запознаването на обвиняемия и неговия защитник с делото, следователят е длъжен да ги попита дали искат добавянето на разследването и какво точно.

В процеса на запознаване с материалите по делото, обвиняемият има право да извлече от него всякаква информация и във всеки обем.

Като общо правило, обвиняемият и неговият защитник не могат да бъдат ограничени във времето, необходимо за запознаване с всички материали по делото. Ако обаче обвиняемият и неговият защитник ясно задържат познаването на материалите по делото, следователят има право, с мотивирано решение на прокурора, да определи определен срок за запознаване с материалите по делото.

Ако обвиняемият се запознае с наказателно дело, което може да бъде разгледано от съдебен състав (чл. 15 от ГПК), следователят е длъжен да установи дали обвиняемият е съгласен с разглеждането на неговото дело в такъв състав на съда.

Когато обвиняемият е запознат с всички материали по делото, което може да бъде разгледано от съда на съдебните заседатели, следователят е длъжен да му обясни правото да сезира журито за неговото дело, както и правните последици от удовлетворяването на такава молба, включително спецификата на обжалване и разглеждане на присъдите на съдебните заседатели.

Молбата на обвиняемия за разглеждане на неговото дело от журито или отказ за използване на правото му на разглеждане на неговото дело от журито, както и друга позиция на обвиняемия по този въпрос, следователят е длъжен да определи в отделен протокол, който се подписва от следователя и обвиняемия (чл. 424 НПК).

Съгласно чл. 204 от Наказателно-процесуалния кодекс петициите за допълване на предварителното производство могат да бъдат подадени от обвиняемия и неговия съвет в устна и писмена форма. Посочените петиции се вписват в протокола, като писмата се придружават от писмата.

В случай на молба за изясняване на обстоятелствата по случая, следователят е длъжен да допълни предварителното разследване. Ако освен предприетите следствени действия, присъства и защитникът, той може, с разрешение на следователя, да поиска от свидетеля, жертвата, вещото лице, вещото лице и обвиняемия да задават въпроси, както и да кандидатстват за записване на данни, отнасящи се до случая. Следователят може да отхвърли въпросите, предложени от защитника, но въпросът трябва да бъде записан в протокола.

Ако следователят откаже изцяло или частично да удовлетвори молбите, той прави мотивирано решение за това, което обявява на жалбоподателя.

След извършване на допълнителни следствени действия, следователят отново е длъжен да запознае обвиняемия и неговия защитник с материалите по делото в съответствие с изискванията на чл. 201-203 НПК.

Изглежда, че по силата на равенството на основните участници в процеса следователят трябва да запознае и посочените в чл. 200 CPC.

Когато прочетете всички материали по делото, защитникът има редица допълнителни права.

Той има право (чл. 202 от Наказателно-процесуалния кодекс):

  1. Имате среща с обвиняемия, без да ограничавате техния брой и продължителност.
    Съгласно чл. 18 от Федералния закон "За задържането на заподозрени и обвиняеми в извършване на престъпления" са предвидени дати:
    • с адвокат, участващ в делото като защитник - при представяне на правна консултация по тях;
    • с представител на синдикат или друго обществено сдружение - при представяне на съответния протокол, както и документ за самоличност;
    • с друго лице, което участва в делото като защитник - при представяне на съдебно решение или съдебно решение, както и документ, удостоверяващ самоличността му. Заседанията на заподозрения или обвиняемия с неговия защитник могат да се проведат при условия, позволяващи на служителя на реда да ги види, но да не ги чува;
  2. да се запознаят с всички материали по делото, да изпишат всякаква информация от нея и във всеки обем;
  3. обсъди с обвиняемия въпроса за прилагането на петиции;
  4. да подават петиции за действия по разследване, привличане и приемане на доказателства и по всички други въпроси, свързани с делото;
  5. да оспори следователя, прокурора, експерт, специалист, преводач;
  6. да подават жалби до прокурора срещу действията на следователя, нарушаващи или възпрепятстващи правата на защитника или обвиняемия;
  7. да присъства с разрешението на следователя в хода на следствени действия, извършени по исканията на обвиняемия и неговия защитник.

При представянето на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на всички материали по делото следователят съставя доклад, в който се съобщава за приключването на предварителното следствие и представянето на делото на подсъдимия и неговия защитник. В протокола се посочва, че обвиняемият е обявил края на предварителното следствие, е обяснил правата си, кои материали (броя на томовете и листата) са били представени за разглеждане, къде и за колко време са разгледани материалите по делото, кои петиции са подадени от обвиняемия и неговия защитник. какви изявления са направили. Ако обвиняемият откаже да се запознае с материалите по делото, това се посочва в протокола и излага причините за отказа, ако обвиняемият ги информира (чл. 203 от Наказателно-процесуалния кодекс).

4. Издава обвинителен акт.

Обвинителният акт е окончателният процесуален документ, който определя хода и резултатите от предварителното следствие, водещи до прехвърляне на делото в съда.

Обвинителният акт има голяма социално-правна и техническа референтна стойност.

Социалното и правно значение на обвинителния акт е следното.

Първо, по силата на съгласуваността на разпоредителната част на заключението и описателната част на постановлението за привеждане на обвиняемия в обвинението, обвинителният акт определя предмета и ограниченията на процеса. Той се провежда само по отношение на обвиняемия и само по обвинението, за което са изправени пред съда. В същото време, промяна в наказателното преследване в съда се допуска само при условие, че това не влошава позицията на подсъдимия и не нарушава правото му на защита (чл. 254 от Наказателно-процесуалния кодекс).

На второ място, обявяването на обвинителния акт в съдебното производство осигурява публичен надзор върху дейността на органите, провеждащи наказателни производства, и резултатите от него, допринася за укрепването на закона и реда, осигурява законното и морално възпитание на гражданите.

Трето, обвинителен акт, копие от който се връчва на подсъдимия на етапа на съдебното производство (назначаване на съдебното заседание), е допълнителна гаранция за правото на ответника на защита.

Референтното и техническо значение на обвинителния акт се определя чрез внасяне на материалите по делото в определена система. Препратките към съдържащите се в него листове с материали ви позволяват бързо да намерите необходимите материали, което е особено важно за сложни многообемни случаи.
Обвинителният акт трябва да бъде формулиран сбито, но в същото време напълно, изключително ясно, логично, последователно, убедително.
Тя трябва също да отговаря на изискванията за законност, валидност, мотивация и справедливост.

Съгласно чл. 205 от ГПК се състои от описателни и оперативни части. *

* Някои автори разграничават и въвеждащите и заключителните части. Виж: Л.А. Мариупол, В.Ф. Статкус, В.С. Тълчин. Обвинение в съветския наказателен процес. М., 1969. S. 27-42.

В описанието на обвинителния акт трябва да се посочат:

  1. причината и основанията за образуване на наказателно дело;
  2. действителните обстоятелства на престъплението (време, място, метод и други материални обстоятелства);
  3. информация за жертвата;
  4. доказателства, потвърждаващи съществуването на престъпление и вината на обвиняемия;
  5. обстоятелства, облекчаващи и утежняващи отговорността на обвиняемия;
  6. аргументите, представени от ответника в неговата защита, и резултатите от проверката на тези аргументи;
  7. личностни характеристики на обвиняемия;
  8. обстоятелствата, допринесли за извършването на престъпление, и мерките, предприети от следователя за отстраняването им.

Всички елементи на описанието на обвинителния акт са придружени с препратки към листите на делото.

Разследващата практика е разработила два основни начина за представяне на елементите на описанието на обвинителния акт: систематичен (тематичен) и хронологичен.

По систематичен начин представянето на обстоятелствата, установени по време на разследването, са описани в последователността, в която те са били извършени, т.е. престъпната дейност на обвиняемия се разкрива последователно и се представят доказателства за неговата вина.

По хронологичен начин се представят обстоятелствата в последователността, в която са идентифицирани и установени по време на процеса на разследване.

Освен това при изготвянето на обвинителния акт може да се приложи смесен начин за представяне на обстоятелствата по делото, т.е. комбинация от систематични и хронологични методи.

Диспозитивът на обвинителния акт включва: \ t

  1. данни за самоличността на обвиняемия (лични данни и информация от наказателноправна значимост);
  2. действителните обстоятелства на престъплението;
  3. правната формулировка на обвинението, указваща наказателното право, предвиждащо отговорност за престъплението;
  4. решението за насочване на наказателното дело до прокурора;
  5. приключване на компетентността на наказателното дело.

Обвинителният акт се подписва от следователя, като се посочва мястото и времето на подготовката му.
Обвинителният акт включва:
а) списък на лицата, които по мнението на следователя са призовани;
6) удостоверение за времето на разследването;
в) удостоверение за избрани превантивни мерки, указващи времето на задържане;
г) доказателства за веществени доказателства;
д) удостоверение за гражданско действие и мерки, предприети за обезпечаване или гарантиране на евентуална конфискация на имущество;
д) отчет за съдебните такси;
ж) друга информация по случая (например за мястото на съхранение на иззетите заповеди, медали и документи към тях).

Списъците и удостоверенията, приложени към обвинителния акт, трябва да бъдат придружени от препратки към листата на наказателното дело и подписани от следователя.

След това наказателното дело се изпраща на прокурора (чл. 120, 207 от НПК).





Вижте също:

Процедурата за изготвяне на презентация за идентификация

Концепцията, целите, стойността на изпитването и неговите общи условия

Понятието, целите и стойността на етапа на изпълнение на присъдата

Процедурата за разпит на свидетели, жертви и производствена конфронтация

Понятието, целите и значението на етапа на назначаване на съдебното заседание (процес)

Връщане към съдържанието: Наказателно производство

2019 @ ailback.ru