Авиационно инженерство Административно право Административно право Беларус Алгебра Архитектура Безопасност на живота Въведение в професията „психолог” Въведение в икономиката на културата Висша математика Геология Геоморфология Хидрология и хидрометрия Хидросистеми и хидравлични машини Културология Медицина Психология икономика дескриптивна геометрия Основи на икономически т Oria професионална безопасност Пожарна тактика процеси и структури на мисълта, Професионална психология Психология Психология на управлението на съвременната фундаментални и приложни изследвания в апаратура социалната психология социални и философски проблеми Социология Статистика теоретичните основи на компютъра автоматично управление теория на вероятностите транспорт Закон Turoperator Наказателно право Наказателно-процесуалния управление модерна производствена Физика Физични феномени Философски хладилни инсталации и екология Икономика История на икономиката Основи на икономиката Икономика на предприятията Икономическа история Икономическа теория Икономически анализ Развитие на икономиката на ЕС Спешни ситуации ВКонтакте Однокласници Моят свят Facebook LiveJournal Instagram
border=0

Структурата и съдържанието на процеса

Съдебният процес се състои от подготвителната част, съдебното разследване, дебатите на страните, последната дума на подсъдимия, постановяването и обявяването на присъда или друго решение.

Подготвителната част е част от производството, състояща се от правни отношения и дейности на нейните участници с определящата роля на съда (или съдията) при създаването на предпоставки за своевременно и ефективно съдебно разследване.

Подготвителната част се регулира от чл. 267-277 НПК.

Тази част от съдебния процес започва с откриването на председателя в определеното време на съдебното заседание и обявяване на кой случай се разглежда.

Особености на тази част от процеса са следните.

Първо, последователността на съдебните действия се определя от логиката на гарантиране на правата и законните интереси на лицата, участващи в делото, и не може да бъде променяна по тяхна преценка или по преценка на съда. Без последователно изпълнение на всички съдебни производства и изясняване на въпроси, които трябва да бъдат решени в тази част от производството, не могат да се създават условия за провеждане на съдебно разследване в съответствие с изискванията на чл. 20 и 21 от ГПК. *

* Решение на Пленума на Върховния съд на РСФСР от 17 септември 1975 г. “За спазване от съдилищата на Руската федерация на процесуално законодателство при производство по наказателни дела” // Сборник от решения на пленумите на Върховния съд на Руската федерация (СССР, РСФСР) по наказателни дела. М., 2000. p. 389.

След това секретарят съобщава на съда присъствието на участниците в съдебния процес и докладва за причините за отсъствието на отсъстващите (член 268 от НПК).
След това председателят обяснява на преводача задълженията си. Той обаче е предупреден за отговорност по чл. 307 от Наказателния кодекс за съзнателно неправилен превод (чл. 269 от ГПК).

Задължителното действие е отстраняването от съдебната зала на свидетели, които се явяват в съда (чл. 270 от НПК).

Съгласно чл. 271 от Наказателно-процесуалния кодекс, председателят е длъжен да установи самоличността на подсъдимия и своевременността на връчването му на копие от обвинителния акт, а при промяна на неговото съдържание - копие от решението за назначаване на съдебното заседание. Последното изискване се дължи на факта, че разглеждането на делото не може да започне по-рано от три дни от датата на предаване на тези документи на ответника (чл. 237 от ГПК).

Това действие предполага обявяване на състава на съда и обяснение на страните за правото им да оспорват съдиите, прокурора, служителя, вещото лице, специалиста и преводача, включително и резервния оценител (чл. 272 ​​от ГПК).

При решаване на обявените възражения съдът (или съдията) се ръководи от чл. 59-67 от ГПК, сред които основата е чл. 59 от ГПК.

Съгласно чл. 59 от Наказателно-процесуалния кодекс, съдия не може да участва в разглеждането на делото, ако:

  1. той е жертва, граждански ищец, граждански ответник, свидетел и ако е участвал в този случай като експерт, специалист, преводач, следствен служител, следовател, прокурор, защитник, законен представител на обвиняемия, представител на жертвата, граждански ищец или граждански ответника;
  2. той е роднина на жертвата, граждански ищец, граждански ответник или техни представители, роднина на обвиняемия или негов законен представител, роднина на прокурора, защитник, следовател или лице, което провежда разследването;
  3. има и други обстоятелства, които дават основание да се смята, че съдията е лично, пряко или непряко, заинтересован от този въпрос. Освен това, чл. 60 от ГПК не позволява на съдията да участва отново в разглеждането на делото.

Съдията, който е проверил законността и валидността на ареста или удължаването на срока на задържане, не може да участва в разглеждането на същото дело в съда на първата и втората инстанция или чрез съдебно преразглеждане, но има право да разгледа втора жалба в съответствие с чл. 220 от ГПК.
Съдията, който участва в процеса срещу първия не могат да участват в разглеждането на това дело в съда от втора инстанция или по реда на надзора, както и да участват в ново разглеждане на делото в първоинстанционния съд при отмяна на присъдата или постановяване на решение за прекратяване на делото, решено с неговото участие.

Съдията, който участва в разглеждане на делото в съда от втора инстанция, не може да участва в разглеждането на това дело в съда от първа инстанция или чрез надзор, както и в новото разглеждане на делото в съда от втора инстанция след отмяната на решението, постановено от него.

Съдията, който е участвал в разглеждането на делото по реда на надзора, не може да участва в разглеждане на същото дело в съда от първа и втора инстанция.

При наличието на изброените обстоятелства, съдията е длъжен да се откаже. По същите причини съдията може да бъде оспорен от прокурора, защитника, подсъдимия, както и от пострадалия, гражданския ищец, гражданския ответник или техните представители. Оспорването трябва да бъде мотивирано и подадено преди началото на съдебното разследване. По-късното прилагане на оспорването е допустимо само когато основанията за оспорването са станали известни на лицето, което претендира оспорването след започване на съдебното разследване (член 61 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Процедурата за решаване на възражение, подадена до съдията, се урежда от чл. 62 от ГПК. Обявеното от съдията възражение е позволено от останалите съдии в отсъствието на оспорвания, което обаче има право публично да обяви на останалите съдии обяснението му за обявеното му искане. В случай на равенство на гласовете, съдията се счита за дисквалифициран.

Обжалването, обявено на двама съдии или на целия състав на съда, се одобрява от пълния съд с обикновено мнозинство от гласовете. Този въпрос е решен в конферентната зала. Възражение, обявено от съдията, който разглежда делото поотделно, се упълномощава от същия съдия.

Поради тези причини прокурорът, следователят, лицето, което провежда разследването, съдебният служител, преводачът могат да бъдат оспорени. Същевременно предишното участие на тези лица в подходящ капацитет не е основание за отказ (чл. 63-66 от ГПК).

Основанията за оспорване на експерт, специалист и адвокат (или представители на пострадалия, гражданския ищец и гражданския ответник) имат определена специфичност.

Съгласно чл. 66 и 67 от Наказателно-процесуалния кодекс експерт (или специалист) не може да участва в производството, ако:

  1. има основания, предвидени в чл. 59 от ГПК;
  2. той е бил или е в служба, или друга зависимост от обвиняемия, пострадалия, гражданския ищец или гражданския ответник;
  3. извърши одит на делото, материалите от което послужи като основание за образуване на наказателно дело;
  4. участва в делото като специалист, освен в случай на участие на лекар - специалист в областта на съдебната медицина при външен преглед на трупа;
  5. неговата некомпетентност ще бъде разкрита.

На второ място, участниците в процеса (ответник, пострадал, граждански ищец, граждански ответник и техните представители, експерт, специалист) се обясняват с техните права и задължения (чл. 273-2751 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Трето, председателят на съдебния състав решава подадените молби, като взема предвид становищата на участниците в процеса, които имат лични или представлявани интереси. Отказът на съда да удовлетвори молбата не ограничава правата на лицето, на което е отказано да я обяви допълнително в зависимост от хода на процеса. Освен това съдът има право да реши по собствена инициатива да призове нови свидетели, да назначи проверка, да получи документи и други доказателства (член 276 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Четвърто, подготвителната част от съдебния процес завършва с решаването на въпроса за възможността за разглеждане на наказателното дело в отсъствието на някое от участниците в делото (чл. 277 от НПК).

Ако някой от участниците в процеса, както и свидетел, експерт или специалист, се провалят, съдът изслушва становището на подсъдимия, неговия защитник, пострадалия, гражданския ищец, гражданския ответник или техните представители и становището на прокурора за възможността за производството и взема решение продължаването на производството или неговото депозиране.

Ако делото бъде отложено, съдът може да разпитва всички свидетели, които са се явили, експерт или специалист, жертва, граждански ищец, граждански ответник или техни представители. Ако след отлагане на производството се разглежда в същия състав на съда, вторичните призовки на посочените лица в съдебното заседание се извършват само в необходимите случаи.

Съдебното разследване е част от производството, което се състои в правните отношения и дейността на неговите участници с определящата роля на съда (или съдията) при събирането, проверката и оценката на доказателствата.

Съгласно чл. 278 Наказателно-процесуален кодекс започва с обявяването на обвинителния акт, а в случай на промяна в прокуратурата - и решението за назначаване на съдебното заседание.

Ако предварителното разследване не е проведено, съдебното разследване започва с обявяването на протокола за обстоятелствата на извършеното престъпление или представянето на жалбата от частния обвинител, неговия законен представител или представител.

Председателят на съда избира всеки подсъдим дали обвинението му е ясно, когато е необходимо, обяснява същността на обвинението на подсъдимия и пита дали той се признава за виновен. По искане на ответника председателстващият съдия му дава възможност да мотивира отговор.

След като разпитва обвиняемите да признаят или не признаят вината си, съдът изслушва предложенията на прокурора, ответника, защитника, както и на пострадалия, гражданския ищец, гражданския ответник и техните представители относно последователността на разпита на обвиняемите, жертвите, свидетелите, експертите и взема решение (или постановление) по процедурата доказателства (чл. 279 от НПК).

Съдебните действия включват разпит на обвиняеми, свидетели, жертви, разглеждане, разглеждане на веществени доказателства и при необходимост - проверка на района и помещенията, обявяване на доказателства и документи.

Съгласно чл. 280 от Наказателно-процесуалния кодекс разпитът на подсъдимия започва с предложение на председателя да свидетелства за обвиненията и известните обстоятелства по делото пред разпитваното лице. След това подсъдимият е разпитван от съдиите, прокурора, пострадалия, гражданския ищец, гражданския ответник и техните представители, защитника. След това на ответника могат да бъдат зададени въпроси от други ответници и техните адвокати.

Разпитът на подсъдимия в отсъствието на друг ответник се разрешава само по определение (или решение) на съда в изключителни случаи, когато интересите за установяване на истината го изискват. В този случай, след като отсъстващият обвиняем се върне в съдебната зала, председателят на съда го уведомява за съдържанието на показанията, дадени в негово отсъствие, и му дава възможност да зададе въпроси на подсъдимия, който е разпитан в негово отсъствие.

Ответникът може с разрешение на председателя да свидетелства по всяко време по време на съдебното следствие.

Свидетелствата на обвиняемия, дадени по време на разследването или в съда в съда, както и възпроизвеждането на записа на свидетелските му показания, приложен към протокола за разпит, може да се извърши в следните случаи:

  1. при наличието на значителни противоречия между тези показания и показанията, дадени от подсъдимия на процеса;
  2. ако подсъдимият откаже да даде показания по делото;
  3. когато делото се разглежда в отсъствието на ответника.

Възпроизвеждането на звукозаписи не е разрешено без предварително обявяване на показанията, съдържащи се в съответния протокол за разпит или в съдебния протокол. На възпроизвеждането на звукозапис е отбелязан в съда запис.

Съгласно чл. 282 от Наказателно-процесуалния кодекс преди разпита, председателят на съда идентифицира свидетеля, обяснява гражданското си задължение и задължението да разкаже вярно всичко, което знае за случая, и го предупреждава за отговорността за отказ да даде показания и за даване на съзнателно лъжливи показания.

Свидетелят избира подписка, която обяснява задълженията и отговорностите си. Тя се присъединява към протокола от съдебното заседание.
За свидетели на възраст под шестнадесет години председателят обяснява значението на пълното и вярно свидетелство. По време на разпита на свидетел на възраст под четиринадесет години и по преценка на съда и по време на разпита на свидетели на възраст между четиринадесет и шестнадесет години, учителят се повиква и, ако е необходимо, родителите или други законни представители на непълнолетния. Тези лица могат, с разрешение на председателя, да задават въпроси на свидетеля.

Разпитът на непълнолетен свидетел, когато това се изисква от интересите на установяване на истината, може да бъде, по определение (или решение) на съда, в отсъствието на ответника. След връщането на отсъстващия ответник в съдебната зала той трябва да бъде информиран за съдържанието на показанията на свидетеля и да му се даде възможност да зададе въпроси на този свидетел.

Свидетел, който не е навършил шестнадесет години, трябва да бъде отстранен от съдебната зала в края на разпита си, освен в случаите, когато съдът прецени, че необходимото присъствие на този свидетел е необходимо (член 285 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Съгласно чл. 283 Наказателно-процесуален кодекс, свидетелите се разпитват отделно и при липса на свидетели, които още не са разпитани.

Председателят на съда установява отношението на свидетеля към подсъдимия и жертвата и предлага да информира свидетеля всичко, което знае за случая. След това свидетелят се разпитва от съдиите, прокурорите, както и от жертвата, гражданския ищец, гражданския ответник и техните представители, адвокатите на защитата и подсъдимите.

Ако свидетел е призован в съдебно заседание по искане на един от участниците в процеса, този участник задава въпроси на такъв свидетел.

Съдиите имат право да задават въпроси на свидетеля по всяко време на съдебното следствие.

Разпитаните свидетели остават в съдебната зала и не могат да бъдат отстранени до края на съдебното разследване без разрешението на съда.

Съгласно чл. 284 от Наказателно-процесуалния кодекс, свидетел по време на разпит в съда може да използва писмени бележки в случаите, когато показанията му са свързани с цифрови и други данни, които е трудно да се запазят в паметта. Тези записки трябва да бъдат представени на съда при поискване. На свидетел е позволено да прочете документите, с които разполага, във връзка с дадените от него свидетелски показания. Тези документи се представят на съда и могат да бъдат приложени към делото.

Показанията на свидетеля, дадени от него по време на следствието, се обявяват в съда, както и възпроизвеждането на звукозаписа на неговото свидетелство:

  1. при наличието на значителни противоречия между тези показания и показанията на свидетел по делото;
  2. при липса на свидетел в съдебното заседание по причини, които изключват възможността за явяване в съда (чл. 286 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Съгласно чл. 287 от Наказателно-процесуалния кодекс, пострадалото лице е разпитвано съгласно установените правила за разпит на свидетели.

Съгласно чл. 288 от КЗК участва в разследването на обстоятелствата по делото, свързано с предмета на проверката. Той може да зададе въпроси на ответника, жертвата и свидетелите за обстоятелствата, които са важни за даване на становище.

След изясняване на всички обстоятелства, свързани с даването на становище, председателят на съда кани прокурора, защитника, подсъдимия, както и жертвата, гражданския ищец, гражданския ответник и техните представители да представят писмени въпроси на експерта. Поставените въпроси трябва да бъдат прочетени и мненията на участниците в производството и становището на прокурора се разглеждат по тях. Съдът разглежда тези въпроси, премахва онези от тях, които не са от значение за делото или до компетентността на вещото лице, и формулира нови въпроси, след което експертът започва да изготвя заключение.

Заключението се дава от експерта в писмена форма, съобщава им се в съдебното заседание и се прилага към делото заедно с въпросите.

След като експертът обяви становището, може да му бъдат зададени въпроси, за да изясни или допълни становището си (член 289 от ГПК). При необходимост съдът може да разпореди представяне на допълнителни или преразглеждане (чл. 290 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Съгласно чл. 291 от Наказателно-процесуалния кодекс материалните доказателства, които са в съда и се представят в съдебното заседание, трябва да бъдат разгледани от съда и представени на страните. Разглеждането на веществените доказателства може да се извърши по всяко време по време на съдебното разследване по инициатива на съда или по искане на участниците в производството. Те могат да бъдат представени и на свидетели, експерт и специалист. Участниците в производството могат да привлекат вниманието на съда към определени обстоятелства, свързани с проверката.

Проверката на веществени доказателства, които не могат да бъдат предадени на съда, се извършва, ако е необходимо, от целия състав на съда по местонахождението на веществените доказателства съгласно общите правила.

Проверката и слушането на звукозаписа с запис на преговори се извършва от съда в съответствие с общите правила и при необходимост с участието на специалист.

Документы, приобщенные к делу или представленные в судебное заседание, если в них изложены или удостоверены обстоятельства, имеющие значение для дела, подлежат оглашению. Документы могут быть оглашены в любой момент судебного следствия полностью или частично как по инициативе суда, так и по ходатайству сторон. Документы, представленные в судебное заседание, могут быть приобщены к делу (ст. 292 УПК).
При необходимости осмотра какого-либо помещения или местности суд производит его всем составом суда в присутствии сторон. В этом осмотре допускается участие свидетелей, эксперта и специалиста.

По прибытии на место осмотра председательствующий объявляет о продолжении судебного заседания, и суд приступает к осмотру, при этом подсудимому, потерпевшему, свидетелям, эксперту и специалисту могут быть предложены вопросы в связи с осмотром. Лица, присутствующие при осмотре, могут обращать внимание суда на все то, что, по их мнению, может способствовать выяснению обстоятельств дела (ст. 293 УПК).
Судебное следствие завершается опросом судом сторон о его дополнении, обсуждением и разрешением заявленных ходатайств. После разрешения ходатайств и выполнения необходимых судебных действий председательствующий объявляет судебное следствие законченным.

Судебные прения — часть судебного разбирательства, заключающаяся в выступлениях сторон, которые подводят итоги предварительного расследования и судебного следствия, анализируют исследованные доказательства, высказывают суждения по вопросам, разрешаемым судом при постановлении приговора, и в обмене репликами.

Съгласно чл. 295 УПК судебные прения состоят из речей обвинителей, а также потерпевшего, гражданского истца, гражданского ответчика или их представителей, защитников и подсудимого, если защитник в судебном заседании не участвует.