Авиационно инженерство Административно право Административно право Беларус Алгебра Архитектура Безопасност на живота Въведение в професията „психолог” Въведение в икономиката на културата Висша математика Геология Геоморфология Хидрология и хидрометрия Хидросистеми и хидравлични машини Културология Медицина Психология икономика дескриптивна геометрия Основи на икономически т Oria професионална безопасност Пожарна тактика процеси и структури на мисълта, Професионална психология Психология Психология на управлението на съвременната фундаментални и приложни изследвания в апаратура социалната психология социални и философски проблеми Социология Статистика теоретичните основи на компютъра автоматично управление теория на вероятностите транспорт Закон Turoperator Наказателно право Наказателно-процесуалния управление модерна производствена Физика Физични феномени Философски хладилни инсталации и екология Икономика История на икономиката Основи на икономиката Икономика на предприятията Икономическа история Икономическа теория Икономически анализ Развитие на икономиката на ЕС Спешни ситуации ВКонтакте Однокласници Моят свят Facebook LiveJournal Instagram
border=0

Създаване на икономически и паричен съюз

През януари 1997 г. ЕПИ представи доклада „Единна парична политика на третия етап“, в който подробно се излагат стратегията и инструментите на политиката на Европейската централна банка. Допълнителни събития се развиха доста бързо.

През март 1998 г. Комисията и ЕПИ публикуваха доклад за спазването на критериите от Маастрихт за конвергенция от страна на държавите-членки. През май 1998 г. бяха идентифицирани страните членки на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Първоначално това бяха 11 от 15-те страни-членки на Европейския съюз - Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Германия, Финландия, Ирландия, Италия, Португалия и Испания. От 1 януари 2001 г. към тях се присъедини Гърция. Бяха фиксирани валутни курсове на националните валути спрямо еврото и помежду си. През юни 1998 г. се създават Европейската система на централните банки и Европейската централна банка. През същата година за предстоящата борса започва производството на евро под формата на банкноти и монети.

От 31 декември 1998 г. до 3 януари 1999 г. се проведе така нареченият преходен уикенд. В продължение на няколко празника беше извършена огромна работа: вътрешният публичен дълг на всяка от страните-членки на ИПС бе деноминиран в евро, а фондовите борси на тези държави също преминаха към операции в евро.

1998 г. бе първата фаза на реалния преход към еврото - фаза А (подготовка на условията за преминаване към еврото).

От 1 януари 1999 г. започна фаза Б (третата фаза на паричната интеграция по Маастрихтския план), а от 1 януари 2002 г. - последната фаза на В. Фаза Б - за период до 1 януари 2002 г. - стартира валутният съюз и движението на еврото в безкасово обращение. Фаза С - от 1 януари до 1 юли 2002 г. - предполагаше замяната на националните парични единици с евро в парично обръщение и по този начин завърши прехода към еврото.

От 1999 г. до 2002 г. валутните курсове бяха окончателно фиксирани спрямо еврото и взаимно без право на отмяна. Отговорността за паричната политика и политиката на обменния курс беше делегирана на Европейската централна банка. Европейската система на централните банки започна да извършва всички операции на паричните и валутните пазари в евро и превърна всички сметки в евро. Еврото започна да функционира като валута за безкасови плащания. Европейската система на централните банки въведе система за брутни плащания в реално време за европлащания (TARGET). Бяха издадени нови държавни облигации, деноминирани в евро. Всички магазини започнаха да посочват цени както в национална валута, така и в евро. Частни лица имаха възможност да откриват банкови сметки в евро и да извършват безкасови операции с тях.

От 1 януари 2002 г. еврото се появи в брой. Шест месеца в обращение ще бъдат както бившата национална валута, така и еврото, и ще бъде обмен на банкноти. Не по-късно от 1 юли 2002 г. в обращение ще се разпространява само еврото.

Така се осъществява безпрецедентен експеримент за интегрирането на паричните системи на независимите държави. Това явление, станало възможно благодарение на дългосрочните и упорито прилагани политики за икономическа интеграция, ще има дългосрочни икономически последици както за страните от валутния съюз, така и за други страни, както и за цялата световна икономика.

Важна роля във функционирането на Икономическия и паричен съюз е възложена на Европейската централна банка и Европейската система на централните банки.

Европейската централна банка е включена в ЕСЦБ на равна нога с централните банки на страните членки на паричния съюз. Европейската централна банка е независима организация и е свободна от намеса от страна на политическите власти, както национални, така и наднационални. Независимостта на EurosB съществува в четири форми: институционална, оперативна, лична и финансова. Същевременно ЕвросБ трябва да докладва на обществеността и на политическите органи на Европейския съюз за своите действия.

Вземането на решения в Европейската централна банка се осъществява от Управителния съвет, който включва Изпълнителния комитет и управителите на централните банки на държавите, принадлежащи към валутния съюз. Членовете на Изпълнителния комитет се назначават от Европейския съвет на държавните и правителствените ръководители по препоръка на Съвета по икономика и финанси за срок от 8 години и не могат да бъдат преназначавани Мениджърите на националните централни банки се назначават съгласно национално приети процедури за срок от 5 години и могат да бъдат преназначавани. Управителният съвет пое властта да формулира и прилага обща парична политика на страните от ЕС. Националните банки следва да насърчават неговото прилагане. Европейската банка за ценни книжа отговаря и за безпроблемното преминаване на плащанията и управлението на валутните резерви на държавите-членки, депозирани в Евро ценни книжа. Изключителен авторитет на EurosB е емитирането на евробанкноти и тяхното разпределение между страните членки на паричния съюз.

Основната цел на Европейската централна банка е да поддържа ценова стабилност. В Устава на Банката се посочва, че от въвеждането на паричния съюз националните централни банки ще прехвърлят към него своите резерви в размер, пропорционален на техния дял в уставния капитал на Банката и до максимум 50 милиарда евро. Не се допускат резерви във валута на страни извън Европейския съюз, както и в злато. Най-големите плащания са за Германия, Франция, Италия. Най-малко 80% от печалбите от паричната политика на Европейската централна банка се разпределят между националните банки, а 20% - от резервите на Европейската централна банка. Разпределението на печалбите между националните банки е пропорционално на дела на капитала, който се изплаща от тях. Гласовете, притежавани от националните банки, съответстват на квотата им в записания капитал.





Вижте също:

Институции на ЕС

Свобода на движението на капитали и механизъм за нейното прилагане

Концепцията за международна икономическа интеграция. Обективна необходимост и историческа неизбежност на МИЕ

Политическата структура на държавите-членки на ЕС

Икономически перспективи ИПС. "За" и "против" на прехода към единна валута

Върнете се в началото: Икономическо развитие на ЕС

2019 @ ailback.ru