Авиационно инженерство Административно право Административно право Беларус Алгебра Архитектура Безопасност на живота Въведение в професията „психолог” Въведение в икономиката на културата Висша математика Геология Геоморфология Хидрология и хидрометрия Хидросистеми и хидравлични машини Културология Медицина Психология икономика дескриптивна геометрия Основи на икономически т Oria професионална безопасност Пожарна тактика процеси и структури на мисълта, Професионална психология Психология Психология на управлението на съвременната фундаментални и приложни изследвания в апаратура социалната психология социални и философски проблеми Социология Статистика теоретичните основи на компютъра автоматично управление теория на вероятностите транспорт Закон Turoperator Наказателно право Наказателно-процесуалния управление модерна производствена Физика Физични феномени Философски хладилни инсталации и екология Икономика История на икономиката Основи на икономиката Икономика на предприятията Икономическа история Икономическа теория Икономически анализ Развитие на икономиката на ЕС Спешни ситуации ВКонтакте Однокласници Моят свят Facebook LiveJournal Instagram
border=0

Концепцията, целите, стойността на етапа на преразглеждане на съдебните решения, които не са влезли в сила, и неговите характерни черти

Нито една от формите (модели) на наказателното правосъдие не гарантира абсолютната точност на решенията, взети от първоинстанционния съд. Затова законодателството на различните страни предвижда различни форми на преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила.

Световната практика е развила две форми на проверка на законността и валидността на присъдите: апелативно и касационно производство.
Законите на различни държави предвиждат два вида апелативни производства: пълна и непълна жалба.

За пълно обжалване са характерни:
а) преразглеждане на доказателствата изцяло;
б) представяне на съда на нови доказателства;
в) няма право да върне делото на първоинстанционния съд;
г) вземане на ново решение или оставяне на решението на първоинстанционния съд без промяна.

Непълното обжалване се характеризира с:
а) забрана за позоваване на нови доказателства, които не са разгледани от първоинстанционния съд;
б) ограничени научни доказателства, които обикновено се основават на анализ на писмени доказателства;
в) възможността за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане на делото по същество на решението.
Касационните производства са възникнали във Франция и са придобили особености в развитието на „чиста“ или „смесена“ касация.

Чистата касационна форма има следните характеристики:
а) делото се преразглежда само по искане на страните;
б) касационният съд не се впуска в същността на делото, а го разглежда само от гледна точка на прилагането на закона и формите на процеса;
в) решението на касационния съд признава нарушението на закона, по силата на което се отменя решението на по-долната инстанция или се отбелязва липсата на нарушения на закона, което води до отхвърляне на жалбата.

Смесеният касационен тип се характеризира с:
а) начало на одита;
б) намеса в разглеждането на делото по същество;
в) възможността за промяна на решението без връщане на делото на първоинстанционния съд.

Разбира се, апелативните и касационни производства в различни страни отразяват традициите и особеностите на националното развитие на съдебната власт.

Руската жалба може да се припише на пълния вид обжалване, а касационният - на смесения тип касационно производство. Нашите решения се потвърждават от анализ на действащото законодателство, който ще се прилага при разглеждането на следните въпроси от тази лекция.
Понастоящем действащото законодателство предвижда обжалване по дела, разследвани от магистрат. В това отношение традиционната идея за касация като независим етап от наказателния процес трябва да бъде отхвърлена. Това решение се дължи на факта, че касацията, заедно с жалбата, е само една от формите за преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила. Във връзка с това, етапът на касационното производство следва да се нарече етап на преразглеждане на присъди, постановления, решения (или съдебни решения), които не са влезли в сила. Вярно е, че правната литература вече е изразила мнение, че жалбата, заедно с касацията, е независим етап от наказателното производство.

Преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила - етап на наказателния процес, състоящ се в правни отношения и действия на неговите участници с решаващата роля на апелативния или касационния съд за определяне наличието или липсата на фактически и правни основания за отмяна или изменение на съдебни решения на по-нисши съдилища, които не са влезли в сила в сила.
Формите на преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила, включват обжалване и касация.

Производство по обжалване - форма на преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила, състояща се в правни отношения и дейности на нейните участници с определящата роля на съдия от окръжен съд в рамките на нов процес за установяване наличието или липсата на фактически и правни основания за отмяна или изменение на наказателно постановление или разпореждане случай на магистрата.

Касационното производство е форма на преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила, състояща се в правни отношения и дейности на нейните участници с решаващата роля на касационния съд за установяване наличието или липсата на фактически и правни основания за отмяна или изменение на съдебни решения на първоинстанционни и апелативни инстанции.

Една от проверките е етапът на преразглеждане на решения, които не са влезли в сила, както и етапът на съдебно преразглеждане и възобновяване на делата при новооткрити обстоятелства. Контролните функции на този етап определят задачите му.

Целите на този етап са:

  1. откриване на грешки, допуснати от съдилищата при разглеждане и разрешаване на наказателни дела;
  2. предприемане на предвидени от закона мерки за отстраняване на констатираните грешки чрез отмяна или промяна на съдебно решение, което не е влязло в сила.

Задачите, решени от въпросния етап, определят неговата разнообразна стойност.

Значението на етапа на преразглеждане на съдебните решения, които не са влезли в сила, е следното:

  1. то е важна гаранция срещу незаконната и неоправдана присъда на подсъдимия или, обратно, срещу изоставянето на престъпленията, извършени от безнаказаността. Този етап обаче е гаранция за правата и законните интереси не само на ответника, но и на другите участници в процеса: жертвата, гражданският ищец и други лица;
  2. този етап, като форма на съдебен надзор върху дейността на по-нисшите съдилища, формира еднакво прилагане на законите на цялата им територия в Русия;
  3. въпросният етап, формиращ единна съдебна политика, допринася за подобряване на качеството на предварителната подготовка на материалите и по този начин укрепва върховенството на закона в техните дейности;
  4. Този етап осигурява прилагането на образователни и превантивни ефекти върху гражданите, допринася за укрепване на върховенството на закона в държавата и образованието на законосъобразни граждани.

В основата на производството за преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила, са определени начала, които обикновено се наричат ​​характерни (основни) касационни черти. Те показват, като се вземат предвид спецификата на етапа, принципите, присъщи на наказателното производство като цяло.

Характеристиките на етапа на преразглеждане на съдебните решения, които не са влезли в сила, включват следното.

1. Свобода на обжалване на съдебни решения, които не са влезли в сила.

Съгласно чл. 478 от Наказателно-процесуалния кодекс правото на обжалване се отнася до осъдени или оправдани, техните защитници и законни представители; на частния обвинител и негов представител; жертвата и неговият представител; граждански ищец, граждански ответник и техните представители по отношение на граждански иск и протест - прокурорът.

Правото на касационно обжалване на решенията на първоинстанционните и апелативните инстанции се провежда от осъдени или оправдани, техните адвокати и законни представители; частен прокурор и негов представител; жертвата и неговият представител; граждански ищец, граждански ответник и техните представители по отношение на граждански иск и протести - прокурорът (чл. 325 от НПК).

По този начин кръгът на лицата, започнали преразглеждане на съдебни решения, които не са влезли в сила по реда на обжалване и касация, са идентични, идентични.

2. Проверка както на законосъобразността, така и на валидността на присъдата (чл. 332, 487 НПК).

При разглеждане на делото по обжалване и касация съдът проверява законосъобразността и валидността на присъдата на магистрата и присъдата съответно на първата и на апелативната инстанция. В този случай апелативните съдилища и касационните инстанции проверяват:
а) верността на фактическите обстоятелства по делото;
б) правилността на прилагането на наказателното право;
в) спазване на правилата на наказателно-процесуалното право.

3. Одитният характер на проверката на законността и валидността на присъдата.

Съгласно чл. 491 Наказателно-процесуален кодекс е нов процес, който се провежда съгласно правилата за производство в съда от първа инстанция, при спазване на разпоредбите, установени в глава 42 от Наказателно-процесуалния кодекс.

В същото време, одиторският характер на производството по обжалване е ограничен, тъй като съдът проверява законността, валидността и справедливостта на присъдата на магистрата само в частта, в която присъдата е обжалвана или протестирана, и само по отношение на осъдените, които са засегнати от жалбата или протеста.

Въпреки това, ако по време на съдебния процес в апелативния съд са установени нарушения на правата и законните интереси на осъдените лица, извършени по време на съдебния процес срещу мирния съдия, което е довело до решението на незаконната присъда, то апелативният съд по реда на чл. 339-342 Наказателно-процесуален кодекс, има право да отмени или промени присъдата на магистрата и в частта, в която не е обжалван или протестиран, и по отношение на осъдените лица, в чиито интереси жалбата не е подадена или не е протестирала (чл. 487 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Съгласно чл. 332 от НПК, касационният съд не е обвързан с аргументите на касационната жалба или протест и проверява делото изцяло срещу всички осъдени, включително и тези, които не са подали жалби и срещу които не е подадена касационна жалба.

4. Възможност за представяне (искане) на нови материали (чл. 332, 492 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Апелативните и касационните инстанции проверяват законността и валидността на присъдата както в материалите по делото, така и в допълнителните материали.

5. Забраната да се обърне към най -лошото (забрана за превръщане в най-лошото) е недопустимото влошаване на положението на осъденото лице, обосновано в сравнение със ситуацията, установена с присъдата.

Съгласно чл. 340 от Наказателно-процесуалния кодекс, при разглеждане на касационно дело, може да смекчи наказанието, наложено от първоинстанционния или апелативния съд, или да приложи закона за по-тежко престъпление, но няма право да увеличава наказанието, както и да прилага закона за по-тежко престъпление.

Наказанието може да бъде отменено поради необходимостта от прилагане на закона за по-тежко престъпление или за по-леко наказание само в случаите, когато поради посочените причини прокурорът е протестирал или е подал жалба до частен прокурор или жертва.
Оправдателната присъда на първоинстанционния съд или присъдата (решението) на апелативния съд може да бъде отменена в касационно производство само с протест на прокурора, или по жалба на частния обвинител, пострадалия, или по жалба на оправдано от съда лице (чл. 341 НПК).

Касационният съд не може при никакви обстоятелства да влоши положението на подсъдимия, тъй като това може да се направи само в присъда, която не е определена в този съд.

Забраната за превръщане в най-лошото в производството по обжалване (чл. 487 от Наказателно-процесуалния кодекс). Тъй като това производство е нов процес, чиито резултати могат да доведат до нова присъда, апелативният съд има право да влоши положението на ответника. Този съд може да отмени оправдателната присъда и осъди, да наложи по-строго наказание на подсъдимия, отколкото е определено от присъдата на магистрата, само когато е подаден протест от прокурора или е подадена жалба от частен прокурор, съответно пострадалия или техните законни представители, от неоснователното извинение и мекотата на наказанието (чл. 500, 501 от НПК).

6. Кратките срокове за започване на обжалване и касационно производство и разглеждане на входящи наказателни дела.

Съгласно чл. 328, 477, 428 Наказателно-процесуален кодекс и жалби срещу решението на съда от първа и присъдата (или решението) на апелативния съд, както и жалби и протести срещу присъдата на магистрата или решението му за отхвърляне на делото могат да бъдат заведени в седемдневен срок от датата на тяхното обявяване и осъдени затворници на същата дата (от деня, в който са им били предадени копия от съответните документи).

По време на срока, определен за касационна жалба, делото не може да бъде поискано от съда. Страните имат право да се запознаят в съда с производството по делото и с постъпилите жалби или протести.

Установен е по-демократичен начин за отговор на жалби или протести за производството по обжалване. Съгласно чл. 484 Наказателно-процесуален кодекс за подаване на жалба или протест съдията уведомява страните, ако те засягат техните интереси. Копие от жалбата или протеста се изпраща на посочените лица с обяснение за възможността за подаване на възражения срещу тях в писмена форма с посочване на времето за тяхното подаване. Тези възражения са приложени към случая. Същевременно страните имат право да представят нови материали и да кандидатстват за призоваване на свидетели и експерти, посочени от тях.

Касационни жалби или протест, подадени с краен срок, се връщат на лицето, което ги е представило. Жалбите или протестът, подадени с краен срок, остават без разглеждане. Този срок обаче, пропуснат по уважителни причини, може да бъде възстановен от съда, който е постановил присъдата или заповедта. Решението на съдията да откаже възстановяване на пропуснатия срок може да бъде обжалвано или обжалвано пред по-висша инстанция, която има право да възстанови пропуснатия срок и да разгледа делото по жалба или протест по същество (чл. 329,483 от Наказателно-процесуалния кодекс).

Подаването на жалби и жалби или протести спира изпълнението на присъдата. След изтичане на срока за обжалване и протест съдът, който е постановил присъдата, изпраща делото с жалби, протести и други материали до по-висша инстанция.

До започване на разглеждане на делото се подават допълнителни жалби, протести и писмени възражения (чл. 328,330, 488 НПК).
Съдилищата на регионално ниво в касационната процедура следва да разгледат делото не по-късно от десет дни от датата на получаване на жалби или протест. В случай на особена сложност на делото или в други изключителни случаи председателят на съответния съд може да удължи този срок с решение, но не повече от десет дни.

Върховният съд на Руската федерация трябва да разгледа делото в касационно производство не по-късно от един месец от датата на получаването му. В изключителни случаи председателят на този съд или негов заместник може да удължи този срок с решението си, но не повече от един месец (чл. 333 от ГПК).
Разглеждането на делото в апелативния съд трябва да започне не по-късно от четиринадесет дни от датата на получаване на жалбата или протеста. По основателни причини този срок може да бъде удължен със заповед на съдията на окръжния съд, който ще разгледа делото, но за не повече от десет дни (чл. 489 от НПК).

7. Касационните и апелативните инстанции разглеждат наказателни дела в открито съдебно заседание (чл. 334, 491 от НПК).

Тези съдилища разглеждат дела в открит съд, освен в случаите, посочени в чл. 18 от ГПК.

8. Широки правомощия на касационните и апелативните съдилища (чл. 339, 494 от Наказателно-процесуалния кодекс).

В резултат на разглеждане на касационното дело съдът взема едно от следните решения:

  1. оставя непроменена присъдата на първоинстанционния съд и присъдата (решението) на апелативния съд, а жалбата или протеста - без удовлетворение;
  2. отменя присъдата и изпраща случая за ново разследване или нов съдебен преглед;
  3. отменя изречението и прекратява делото;
  4. променя изречението.

При вземане на решение съдът се ръководи от изискванията на чл. 306, 307 и 312 от ГПК. Решението се обявява незабавно в съдебната зала от председателя или от съда.

Ако, заедно с отмяната на присъдата (или решението) на апелативния съд, решението, постановено от магистрата, бъде отменено, делото се изпраща за ново съдебно преразглеждане в окръжния съд (чл. 348 от НПК).

Съгласно чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, с което се отменя присъдата с насока на делото за ново разглеждане, съдът посочва в делото дали делото трябва да бъде образувано с допълнително разследване или процес. В случай на отмяна на присъдата, поради необходимостта от внасяне на по-сериозно обвинение или обвинение, което се различава значително от оригинала, делото се изпраща чрез съда, който е постановил присъдата, на прокурора за по-нататъшно разследване. В случай на отмяна на присъдата поради нарушения, извършени при разглеждане на делото в съда, делото се изпраща за ново разглеждане в съда, който е постановил присъдата, но в различен състав на съда.

При разглеждане на касационното дело съдът отменя осъждането на първия или апелативния съд и прекратява делото в следните случаи:

  1. ако има основания, посочени в чл. 5-9 и 402 от ГПК;
  2. если доказательствами, рассмотренными судом первой или апелляционной инстанций, предъявленное подсудимому обвинение не подтверждено и нет оснований для производства дополнительного расследования и нового судебного рассмотрения (ст. 349 УПК).